Етнографски и исторически музей на Прогресивния съюз на Ксанти

Сградата е построена в периода от 1860 до 1862, в съответствие с плановете на руски архитект. Принадлежала е на тютюневият търговец Антонио Хартзоглу, за да служи като къща- близнак. Въпреки, размерът на научните проичвания, не знаем точно, кой е първият обитател на сградата. Г-н. Хартзоглу е отстъпил половината сграда като зестра на единствената си дъщеря Мелпомени, съпруга на Димитриус Кугиумдзоглу, също тютюнев търговец. Оттогава е известно като "Имение Кугиумдзоглу ", главно от активната дейност на синът му Евангелос, който също е започнал като търговец на тютюн в бизнеса на баща си в Германия. Г-н. Евангелос Кугиумдзоглу заема важно място в политическия и социалния живот в Ксанти, но и в Кавала и Атина. Архитектурно описание: Сградата се отличава със своята абсолютна симетрия на фасадата. Това е неокласическа сграда “близнак”, с компоненти, които са засегнати от тенденциите на архитектурата в Централна Европа по онова време. Основните характеристики са: много прозоречни отвори и външна декорация на основната фасада. Сградата също, както виждате не е на една и съща сградна линия със съседните постройки. По този начин, се създава малка градина, която е заградена с красиви парапети. Забележете също така, двойно скатните покриви, завършващи с фронтон - тип барабан. В средата на тези барабани са отворени шестоъгълни капандури, тип "око на вол", които служат за осветление и вентилация на тавана. Прозорците на приземния етаж имат фронтони с триъгълна форма, докато тези на първия етаж, дъговидни фронтони. В цялата външна декорация, която виждате, изпъква фасадата направена от плътна тухла с отлично качество (тухли), но и лесноработещ се местен пясъчник, от района на Мандра. Този материал срещаме и в други основни входове в сгради на града. Типични железни решетки от чугун, произведени в местните работилници на времето, защитават прозоречните отвори на приземния етаж, създават балкони на етажите, но също така заграждат и охраняват дворът в предната част на сградата. Интериорът на тези две отделни сгради се характеризира с пространство, стаи с висок таван, дървени подове, стълби, и богата рисувана украса, различна във всяка стая. Декорацията на тези тавани е направена от от баварци и местни художници в три фази (1860 г., 1900 г., и завършва на 1930 г.). Можем да се възхитим на разнообразието от теми и проекти на украсените тавани и стени, което ни разгръща цялата история на буржоазията на града, от възхода до своя упадък. Пейзажи, флорална декорация и женски, алегорични фигури са украсите в първата фаза. Следва, периодът с гоблени и накрая в последният етап, семпло боядисване на стените. Всички стенописи са запазени по великолепен начин. В задния двор на сградата са оцеляли две конкретни постройки. Това са две, самостоятелни, малки, сводести зали, използвани от наемателите на сградата съответно като мъжка и женска баня (т.н. хамам). В хода на времето: През 1971 г. половината от къщата е дарена от Анна Калуди, в памет на нейния дядо Ставрос Хаджиставрос, на Дома на писмата и изящните изкуства на Община Ксанти. През 1977 г., останалата половина от имението се продава от наследниците на семейството на Димитриус Кугиумдзоглу, вече установен в Атина на Прогресивния съюз на Ксанти (ФЕКС), който е бил обезпечен с необходимите средства от Министерството на културата. Видът на сградата през пролетта на 2000 година. Как се използва днес: Възстановена е като сграда, през 2000 г., и функционира нормално от 2005 г. Тя е единствената сграда, от такъв мащаб в Северна Гърция. Напълно е възстановена конструкцията на сградата, така както и нейните стенописи. След нейното реставриране се помещава и до днес Етнографският музей на Ксанти. Музеят е отворен всеки ден с изключение на понеделник. Съдържа богата експозиция от предмети, свързани със социалния и ежедневния живот на града: разпечатки на хартия, фотографии, писма, предмети на бита, както и предмети и инструменти за селското стопанство в района. В запазените днес зали на музея, се помещават експонати, тематично, представи, наследствени вещи и съкровени обекти на много семейства от Ксанти. Интериорът на музея е проектиран така, че посетителите да могат да разгледат на: приземния етаж - социалния живот на градската буржоазия, на етажа - личния им живот и в избения етаж (където са били складовете и стаите на обслужващия персонал), днес са представени: животновъдството в района и една част от живота на работническата класа.