Византийски акрополис - Полистилон

Византийски акрополис – Полистилон  През византийско време, Абдера е преименувана в Полистилон, вероятно заради многото руини, които основно са били по онова време и главно заради древните колони (пилари) преместени от района. Градът се свива по размер и население в сравнение с древния град и се ограничава до един малък град, близо до древното пристанище, там където е бил акропола на античната Абдера. Името Полистилон се споменава в писмени източници за първи път през 879 сл.н.е., като седалище на епископа, в синода в Истанбул, който е бил под управлението на митрополит Филипос. Много по-късно, през 1365 - 1370, епархията се отделя от Филипос, поради отдалечеността си и се включва към епархия Марониас. Известно е от източниците, че последния епископ на Полистилон е бил Петър, който през 1363 подписва документ за собствеността на малък манастир на Св. Константин и Елена, намирал се на остров Тасос. Византийски Полистилон Археологическите проучвания в района на древния град Абдера започват през 1950 година от Димитриос Лазаридис. Разкопките на Полистилон са направени систематично, между 1982 и 1986 година в рамките на програма "Тракия" на Археологическото дружество, оглавявано от Хараламбос Бакитзис, тогава ръководител на 12-тия Комитет за византийски старини и под надзора на проф. Георгиос Бакалаки. Проучването продължава и през годините 1990 - 1995 от същото археологическо дружество и от археолог Ставрула Дадаки, която ръководи и работата, извършена през годините 1997 - 1999, като част от втората стратегическа програма. От всички тези разкопки са разкрити: 1. външна крепостна стена; 2. част от укреплението на крепостната стена; 3. вътрешни, напречни стени на града; 4. епископална църква на града; 5. еднокорабна, гробищна църква; 6. рикорабна базилика с гробище, извън стените, в предната част на западния портал на древния град и в сегашния археологически обект на Абдера; 7. късно-римска баня. Във византийския Полистилон са ескавирани от мястото, в хронологичен ред на строителството: една баня в западната част на стената, вътрешно; една епископална църква, в източната част на Полистилон; осмоъгълен баптистерий (кръщелня), прикрепен към северната стена на епископалната църква; семпла, еднокорабна, византийска, гробищна църква на юг от кула А. Размерът на древна Абдера. Една от снимките, която е заснета в Тракия, през 1904 година, от основателят на Християнското археологическо дружество, Георгиос Лампакис. Размерът на включената местност показана на снимката, ни пренася в древността и ни напомня за злонамерената препоръката на циника, философ Диоген към хората на Абдера т.е., да внимават, техния град “да не изтече” навън, защото входът, който са били построили в стените на града е бил толкова голям и просторен. Въпреки това, ние трябва да си представим, че размерът на античния град е бил много по-голям, отколкото е показано на снимката на Лампакис. Изглед от археологическия обект на бреговата линия чак до делтата на Нестос през 1960година