Крепостна стена
В етапа на изследване се установява, че византийската стена е построена върху основите на стената от класическата епоха, която вероятно е принадлежала на акропола на Абдера (Бакиртзис 1982 година, стр. 25). Съкровището от медни монети на император Михаил IV Пафлагон (1034 - 1041), открити от вътрешната страна на стената, води до извода, че византийските стени са били построени през 11-ти век. Позовававайки се на Кантакузин (II, 226) и Григора (II, 626), възстановяването на стената през първата половина на 14-ти век, вероятно е свързано с ремонт (Бакиртзис 1982 година, стр. 25). Четиристенните кули Α и Β, с размер 7,65м. на шест метра и долната част принадлежат към първата строителна фаза, тази от класическия период, (Бакиртзис 1983 година, 13). В източната стена на кула А е определен централния портал на укреплението. В контакт с вътрешността и външността на кула B са открити складове и във външния NA ъгъл е намерена фурна. Между кула B и кула Γ, стената е двойна. Интериорът е с ширина от 1,90м. и формира малка врата в извития ъгъл ΒΔ. Външната стена, която е от по-къснен период има ширина 0.70 м. и датира от третата фаза на строителството, тази от 11-ти век. Двете стени са изградени с камъни, взети от древните сгради, като между тях има малко тухли. Ъгловата, четиристранна кула Γ с размери шест цяло и девет метра на пет цяло и четири метрам. е запазена до височина от 4,30м. Тя е построена с камъни от по-старите сгради, чрез използване на хоросан. Това е кула, която не е органично свързана към стената и е от времето, след укреплението. Вътре, е открита тухлена подова настилка (Бакиртзис, 1983, 14).
