Баня

Баня Банята, открита вътре от западната стена на Полистилон. Във византийския Полистилон, една от най-старите сгради е тази малка баня (лутро), сега в руини. Тя датира от 4 -5-ти век. Обществените бани, по времето на римската епоха, и византийския период, са били от особено значение за социалния живот на жителите на един град. Както е показано на схемата, банята се състои от три, отделни помещения: вход и съблекални за къпещите се; средното, е обособено помещение с много дебели стени, и с повдигнат под (хипокауст), което е основната отопляема баня, докато от южната страна, се намира третото помещение на ъгъла на комплекса, с огнище, което подава топъл въздух и вода, в зоните на банята. Средната стая (калдариум) е с размери 4,05м. х 2,65м. и поддържа част от хипокауста. По-конкретно: запазени са два реда с тухли, четиристранни, малки пилари от тухли на пода, всяка, в размер на 0.47м. Стаята изглежда, да има седем реда с четири или пет малки пилари на всеки ред. Дъното на хипокауста е покрит с теракота. Керамична, квадратна тръба за циркулиране на въздуха, влиза в източната стена на стаята, покрита с каменни плочи, без хоросан. И накрая, в южната част на банята съществува огнище, с тръба за захранване (praefurnium), в която се разграничават две фази на изграждане. Към първата фаза, принадлежи южната стена и една малка част от източната стена. Самите бани, без съмнение датират от 4-ти век. Въпреки това, две медни монети на Аврелиан (270-275 след Христа) намерени в калта на хоросана на южната стена на южната част от втория етап, terminus post quem т.е. времето, преди втората фаза и ante quem т.е. времето след първата фаза на строителство на банята.