Епископална църква

Епископална църква Епископалната църква е най-голямата църква, която е открита в рамките на стените на Полистилон. Отличава се с праг от непокътнат мрамор на входа и с място, където се базира вратата на църквата, със ширина като тази на стената. Епископалната църква е най-важната църковна сграда на византийския град. Основана е през 9-10-ти век и е възстановена през 11-ти век. Построена е върху станките на по-ранна християнска базилика, църквата изглежда е функционирала непрекъсно поне до 14-ти век, когато е била разрушена по време на царуването на Палеолозите. Това е, голяма, трикорабна базилика с интересни архитектурни елементи, в много части, външните стенни мазилки се отличават с декоративно покритие, като например вписания в розетка, кръст с червен цвят, който се намира на северната страна на църквата. Епископалната църква има размери 23,90м. х 15,90м. Установено, че е основана, вероятно върху по-ранно датираща базилика. Тя датира от 9-10-ти век (Дадаки 1991, 354). На североизточния ъгъл е прикрепен осмоъгълен баптистерий (кръщелня) към предишната, раннохристиянска базилика. Църквата се състои от нартекс, наос и светилище и са видими различните фази на нейното изграждане. Византийската базилика е изградена с изключително дребни камъни, което се прекъсва във височина, с последователни редове от тухлена зидария. Допълнителни характеристики в нейното изграждане са: техниката на скритата тухла и гравюри на външната обвивка и фугите, които от своя страна имитират сечени камъни в редове, което предполага влияние на Константинопол (Бакиртзи 1994). Дори и днес, в района се отличават корнизи, мраморни трегери с изображения на птици, растения и лунния цикъл. На северната стена на църквата са намерени рисувани, розети с включени кръстове, сега изложени в Археологическия музей на Абдера. Извън основната част на църквата и допиращи се до страните на северната стена, се разграничават, почти непокътнати, два саркофага от местен варовик. Единият саркофаг е от северната страна на баптистерия. Вероятно, саркофазите датират от времето на древна Абдера и са използвани повторно през византийско време. Малката, правоъгълна сграда, разположена от северната страна, в непосредствена близост до входа на Епископалната църква, е характеризирана от изследователите като най-вероятно, седалището на епископа на Полистилон. Mитрополията, както е отразено в цялостната архитектурна скица, изготвена от изследователите на района.