Завзето древно пристанище

Завзето древно пристанище Гърците от източното Егейско море, през 8-ми век пр.н.е., завладяват земята на тракийските племена, търсейки нови територии за заселване. През 7-ми век пр.Хр. колонисти от остров Хиос, основават древна Марония, в непосредствена близост до преди това съществуващия древен Исмарос. Името на града се смята, че е свързано с омировия Марон, син на Евантис, който е бил жрец на Аполон в Исмарос. Заселниците, постепенно ще се развиват взаимно с местното население и ще осъществяват културен обмен. В новият район, ще намерят и две плодородни равнини за отглеждане на маслини, зърнени култури и лозя - култури, за които са имали също дългогодишна традиция, а от друга страна ще намерят и едно естествено пристанище за насърчаване на търговията. Остатъци от вълнолома, от 4-ти век пр.Хр., са запазени в източната част на съвременното пристанище Свети Харалампий. Географското месторазположение на колонията е с много предимства, тъй като предлага прекрасна гледка към остров Тасос, както и към остров Самотраки. Разбира се, със съседните тасийци, противоречията са били в ход, тъй като близкото и конкурентно селище Стриме, колония на Тасос, е имало също толкова голямо развитие. Противоречията започват през древния период и се повтарят през 360-361 пр.н.е., което показва степента, до която Марония е контролирала своите западни части.

Експлоатацията на богатите тракийски равнини, производството на зърнени култури, отглеждането на маслини и особено на лозя, както и екстензивното земеделие, (поминък на жителите и днес), в съчетание с търговията довеждат до голям, икономически растеж и просперитет на древния град. На партерния етаж в Археологическия музей на Комотини има надгробни паметници, където виждаме заниманията на жителите, като лекари и зарзаватчии. Свидетелсво за растежа, са паричните монети от Марония, които са били в широко обръщение. Металът е бил обезпечаван по търговски канали. Началото на монетосеченето в града се определя от около 520-515 пр.н.е. На горната част, изображенията са свързани с култа към Дионис и отглеждането на лозята. Нещо повече, те изобразяват конят, друг символ на града, свързан с киконите. На гърба има редуващи се изображения на гроздове, овни, вдлъбнати щампове с кръстове и Херакъл.

В археологическия музей на Комотини са изложени много експонати от древна Марония. Погребален релеф, изобразяващ, в ляво, мъртвата в поза на седнала жена и от дясно права, изправена, млада слугиня. Тя датира от 4-ти век пр.н.е.. Разкопките в древния град от 1969до 1988 са били извършени под ръководството на Евангелос Пентазос. Още след 1971 г. до наши дни Маронея се включва в програма за разкопки на Археологическото дружество. Интересно е, че находките датират от 4-ти век. т.е. от елинистическата и римската епоха. Минимални предварителни констатации за запознанства са фрагменти от облекчение, много от които бяха открити в вторично използване в сгради на модерната уреждането на Марония или неизвестен произход.

Част от фриз на погребален паметник от 400 г. пр.н.е. на Персефона и фигура с крила (вероятно млад мъж).

Керамична статуетка на Афродита, от по-късно класическия период от Марония.

Стъклени, погребални предмети (предмети с висока стойност или лични вещи на мъртвите, които са поставяни в гробницата в древността) от 1-ви век пр. Хр. от Марония.

Стъклени, погребални предмети (предмети с висока стойност или лични вещи на мъртвите, които са поставяни в гробницата в древността) от 1-ви век пр. Хр. от Марония.

В Марония, са намерени монети от края на 6-ти век пр.Хр. и много монети от периода на просперитет на града, а именно от 5-ти и 4-ти век пр.н.е. Сребърна дидрахма от Марония от класическия период: илюстрирана с полу-кон препускащ, извит наляво в кръгов мотив с точки. Тя датира от 5-ти век пр.н.е. (около 495-449 г. пр.н.е.), с диаметър 20 мм и с тегло 7.41 гр. На гърба е изписана думата ΜΑΡΩΝΙΤΩΝ (МАРОНИТОН) около един квадрат, който е разделен на четири и цялата композиция е в рамка на щанцуван квадрат.

Сребърна тетрадрахма от Марония от римската епоха: показва бюста на богът Дионис в ранна възраст, с венец от бръшлян и обърнат надясно. Датира от 2-ри век пр.н.е. (около 146-145 г. пр.н.е.), с диаметър 33.9 мм и тегло 16.43 гр. На гърба, е изобразен бог Дионис, гол, с лице леко наляво, като в дясната си ръка държи грозд, а в лявата си ръка, наметало и две флейти. В долния ляв ъгъл е гравиран монограм ΩΠΑ (OПA.) Надписът гласи: «ΔΙΟΝΥΣΟΥ ΣΩΤΗΡΟΣ ΜΑΡΩΝΙΤΩΝ» (Дионису Сотирос Маронитон), което означава на Дионис Спасител на Марония. Наподобава на монети от остров Тасос от същия период.