Палиохора, византийската Марония
Приблизително в центъра на византийското селище са разкрити основите на трикорабна, раннохристиянска базилика, датираща от 5-6-ти век сл.Хр. Поради наличието на по-ранни сгради или преминаващи съседни канали, вътрешния двор се отклонява от надлъжната ос. Разкопките на археологическите служби във византийската Марония са започнали през 1973 г., а по-систематично след 1985 г. Средновизантийската стена, която обгражда града, има формата на неправилен трапец. На северната страна е подсилена с насип, а в ъглите съществуват четиристранни кули.
След разрушаването на раннохристиянска базилика през 7-8-ми век, пространството е превърнато в незаградено гробище. Гробовете са били с правоъгълна форма и най-вече без жертви. Голям брой от гробниците за били на новородени и деца. Във вътрешния двор са унищожени напълно мраморите в централната част.
През средновизантийския период, върху руините на ранно-християнска базилика е била построена част от византийско селище и гробище от същия период. Неговото обитаване е продължило от 9-10-ти век до втората половина на 13-ти век. Сградите са били включени в базиликата и са използвани техните строителните материали. Вътре в сградите, са открити големи керамични вази, основи за вази, огнища, сводеста фурна с глинен пот за готвене вътре в нея, малки складови места с черупки, византийски амфори и кости. В северната част на атриума (отворено, дворно пространство, разположено в централната част на древно жилище) е била построена нецърковна сграда с внушителни размери с три части и с втори етаж. Тази сграда, също заради намерените там находки (включително съдове с капаци, складови помещения и флакон за миро) е идентифицирана, вероятно, като жилище на знатен човек от Марония. Освен това, в източната част на коридорите на базиликата, са били изградени два параклиса, с кал, които продължават традицията на поклонение в района. Богатите, затворени, керамични съдове, монети, оловни печати, печати и кръстове показват непрекъснато обитаване на района през годините до 13-ти век. На плана, на приземния етаж са илюстрирани със син цвят, разкритите останки от базиликата и в оранжево, останките от сградите.
В южния византийски параклис, както можем да видим на въздушната снимка, има запазен мозаечен под в южния коридор на раннохристиянска базилика в мястото на светилището. Върху лавровия венец, изобразен върху мозайката е бил поставен светият олтар.
За съжаление, основа на колона, покрива посвещението на дарителя, което е съществувало в центъра на венеца. Съответно, в притвора на северния параклис, са намерени две големи правоъгълни гробници. Построени са с архитектурни елементи от стара сграда за повторно използване, последователни погребения и за преместване на кости вътре в тях. Фактът, че жителите са имали своите гробници вътре в стените и в непосредствена близост до домовете си е знак за несигурността в която са живели.
Мозаечните подове на раннохристиянската базилика са открити и запазени. Разположени са предимно в аркадните на атриума и в наоса. Характеризират се с голямо разнообразие от цветове и сложни мотиви, с добре изработени детайли. Впечатляващите мотиви, напомнят, съответно, мозайки в сгради от същия период в северна Африка и източното средиземноморие. В централния коридор, мозаечен надпис представя името на дарителя: Варнавас, който спомогна да се изгради мозаечния под "за молитва" за щастието на семейството му. Имало е и други посветителни надписи на други духовници или миряни, които не са оцелели. Зоните на пода, са разделени помежду си с бели ивици.
Мозаечните подове на вътрешния двор са запазени в най-добро състояние. В южната галерия (полу-покрита площ с колони) е открита украса, уникалнa измежду мозайките в гръцката страна: познатите от елинистическата техника "възли на Херакъл", които образуват осмоъгълници. Вътре в осмоъгълниците, срещаме различни изображения: птици, листа, плодове, цветя, вази и геометрични мотиви. Характерно е изобразяването на делфин с тризъбец, и птица, която се измъква от клетката си. В северната галерия може да се види разрушено изображение на заекът с грозде. Тези теми са взаимствани със сигурност от старогръцката иконография и са използвани символично или за чисто декоративни цели.
Открити са още два релефа, цели фигури в молитвена поза. Единият представлява млад, голобрад мъж с къса, закръглена прическа, облечен с хитон (драпирана дреха, използвана в древна Гърция) и химатион (връхно облекло, наметало от вълнен плат, което се е носило над хитона).
Втората, запазена фигура е обезглавена и представлява мъж във военна униформа. Вероятно, става въпрос за пророк Даниил, който се моли между лъвовете.
