Вход на археологическия обект

Вход на археологическия обект От дълбока древност и на юг от древния град на остров Тасос, в района на Алики е създадено второ, много по-малко селище, което се развива благодарение на съществуващия мрамор. Времето, човешките, икономическите и добивните кариери, са оставили свои незаличими следи върху областта на Алики. Посетителите могат да обиколят археологическия обект и да се запознаят с паметници, датиращи от древния период до византийския период, но и да се запознае с местата с древните мраморни кариери, които представляват един "отворен музей на древни технологии", както сполучливо е характеризирано това място от археолозите.

На входа на археологическия обект, на табелата на Комитета за старини на Кавала и Тасос, са предоставени планове на култови сгради на Алики, топографска карта на полуострова с основна информация, и планиран кръгов маршрут, което позволява на посетителя да получи по-ясна представа за мястото и неговата история.

Антиките на полуостров Алики са били известни на чуждестранните туристи още през 19-ти век, когато островът е принадлежал на Османската империя. Първите разкопки на мястото с древното светилище са проведени през 1886-1877, от Theodore Bent. През 1924 г. A. Laumonier и Y. Bequignon продължават разкопките на Bent. Систематично, разкопките и изследванията на мястото, са започнати от френското археологическо училище през 1961 г. с ръководител J. Servais и P. Bernard и са завършени през 1964 година. Първите разкопки на раннохристиянските базилики, са извършени от F. Salviat, през 1964 г. и са продължили през периодите 1969-1973 и 1976-1977, под ръководството на Jean-Pierre Sodini.

Има две версии за днешното име на района. Първата версия се основава на показанията на Emmanuel Miller, който обосновава името "Алики". Думата на старогръцки език означава: сила, мощ и здравина. Това име вероятно е свързано със стабилната икономическа активност и многото кули в района, които са имали за цел да контролират кариерите и околността, както е установено от френските, археологически изследвания. По-късно, вероятно поради малки преиначавания на оригиналното име, областта е наречена "Алики", заради предполагаеми депозити със сол в кухините на кариерите, през летните месеци, които са били използвани от селяните за маслини. Днес, никъде в залива не се забелязват такива депозити, дори и в по-сухите места. На това място, се наблюдава утайка от натрошен мрамор, в резултат на ерозията, вятъра и вълните, но нищо не напомня за сол, дори и в малки количества.