Древно светилище (наречено "Светилище на Диоскури")
Според гръцката митология, Диоскурите са братя близнаци, Кастор и Полидевк, синове на Зевс и Леда и братя на хубавата Елена. Считат се за пазители на моряците, защото се появяват като съзвездие и улесняват плаванията. Те са пряко свързани със светилището на “Великите богове” на остров Самотраки и известните мистерии на кабирите. Находката на надписа и съществуването на две сгради с идентично планово разпределение е довело до погрешното допускане, че мястото е светилище, посветено на близнаците, синове на Зевс, т.е на Диоскурите.
Изследванията на разкопките разкриват една повърхност, с размери приблизително 30x17 м., която е заета от две сгради с идентичен план, като едната сграда, малко по-голяма.
За изграждане на сградите, мястото е било заравнено и загладено, а се използвали и мраморни блокове, за да се създаде една тераса.
Сградите, построени за нуждите на светилището, имат портик с пет колони, зад който има две жилища.
Северното жилище на всяка сграда е малко по-голямо от
съответното южно жилище, във всяка сграда.
Северното жилище на всяка сграда разполага с мраморни плинтуси.
Най-старият археологически пласт в северната сграда, датира от средата на 7-ми век пр.н.е. Сградата е придобила формата, която има днес в периода между 530 г. пр.н.е. и 3-ти век сл.Хр.
От 470-465 пр. Хр. са йонийските колони на портика на северната сграда
започват да се заменят с дорийски колони. Това заменяне никога не е завършено.
По-малката, южна сграда е построена между 500 и 470-465 пр.Хр.
И двете сгради са изоставени през 3-ти век сл.Хр. Тези сгради са помощни помещения, където се състояли срещите и събиранията на вярващите и където са последвали жертвоприношения и молитви за добра навигация на моряците, които превозвали мраморът от кариерите.
При разкопките, проведени през 1887 г. от Theodore Bent в северната сграда е открита архаична скулптура на млад, гол мъж, която се намира в Археологическия музей на Истанбул. Това е типичен пример за тракийска архаична скулптура, която показва суверенитета на художествените стандарти на остров Парос, метрополис на колонията на остров Тасос.
Основа с надпис, с формата на олтар от късноримската епоха (2-ри -3-ти век от н.е.) A.1
ῃ
εὔπλε ῷ Ἡρ -
κλ ῷ εὐ υ
ῷ Θεσσ λονει-
5
κεῖ ῷ Ἐπικ ή-
ου κ ὶ Ζωΐλου.
Ζωΐλῳ ρ ικερ-
δενπόρῳ εὐ-
υ ῶς.
Преводът на надписа е приблизително следния: Късмет! На добър път на късметлията Херакъл от Солун, на кораба на Епиктитос и Зоилос, и на Зоилос “αрхикердемборос” - късмет. “Архикердемборос” вероятно е назоваван ръководителят на групата или на гилдията на търговците. В други надписи се появява и с названието "боцмана".
В северната сграда, светилището наречено на Диоскурите и на базата на дорийските колони на портика са запазени гравюри, датиращи от древността. На тези надписи, вероятно гравирани от някои поклонници на светилището, четем техните имена и може би имената на техните любовни партньори. На показаната снимка се чете:
ΝΙΚΟΒΟΥΛΗ
ΕΝ ΕΦΕΣΩ
ΚΑΛΗ ΑΛΗΘΙΑ
ΒΙΘΥΣ ΚΑΛΟΣ
В друга част на базата, са издълбани върху мрамора, символи, които разкриват, вероятно сексуалната ориентация на посетителите на мястото!
Първите гръцки заселници, които са пристигнали на острова в началото на 7-ми век пр.н.е. са от остров Парос. Те се заселили след трудни сблъсъци с местните, тракийски племена от северната страна на острова, там където сега е Лимен, където са открити руините на древния град на остров Тасос. Много е вероятно, че париани избират остров Тасос поради възможността за добив на злато, сребро, олово, мед и желязо, добиване на мрамор и поради ценното и богато изобилие на дървен материал, който снабдява местните корабостроителници за изграждане на местен флот. Това от своя страна води до насърчаване на популяризирането на продуктите от острова по време на древногръцкия период, включително известното тасийско вино. Експлоатацията на мраморните кариери, златни и сребърни мини във вътрешността на Тракия, е довело до голям икономически растеж и просперитет на целия остров в древността. Тасос, развива собствено монетосечене и неговите монети са били в широко обръщение в древния свят. На лицевата страна на монетите са изобразени теми, свързани с култа към Дионис: или той, самия бог на виното, или неговите спътници, сатири и менади. На гърба, в зависимост от историческия период са изобразени делфини, кратери (древни гръцки съдове за смесване на вино с вода), щанцуван квадрат или Херакъл.
Сребърен статер от Тасос, класическа епоха: илюстрира типичната дионисиева сцена с негов спътник, който грабва, съпротивляващата се менада, както е показано от нейната дясна ръка, вдигната, с отворена длан. Тя датира от 5-ти век пр.н.е. (около 463-411 г. пр.н.е.) и е с диаметър 21 мм и тегло от 8,66 гр. На обратната страна има щанцуван квадрат.
Сребърна тетрадрахма от Тасос, римска епоха: изобразява глава на младия Дионис, увенчан с бръшлян. Датира от 2-ри век пр.н.е. (след 148 г. пр.н.е.) и е с диаметър 30 мм и тегло от 16,92 грама. На обратната страна е изобразен Херкулес с лъвска кожа, тояга и надпис "ИРАКЛЕУС СОТИРОС ТАСИОН", което означава “Херкулес Спасител на Тасос”. Тази монета, заедно с монетите от Марония от същия период, са най-важните в района.
